Поздрави от Бали и Честит Хелоуин!

Върнах се обратно в Бали след едно епично пътуване до Непал и Индия. Надявам се, че сте в настроение за Хелоуин — да, този страшен уикенд вече наближава! Тук, в Бали, го празнуват по балийски. Дори персоналът в любимото ми кафене (откъдето пиша това) е в маскарадни костюми. Това ми напомни, че в централата на AW Родриго и екипът от Великобритания също ще се маскират днес – подозирам, че много по-ефектно! Хелоуин наистина се е превърнал в световен празник.

Миналата седмица ви разказвах за манго, млечни шейкове и цялонощни рейв партита в Гуджарат. Ако сте пропуснали тази статия, можете да я прочетете тук.

Поне на Бали е спокойно. Шумът в Индия ме докарваше до лудост. Въпреки това, когато пристигнахме в Алепи, в Керала, си помислих, че сигурно има някаква грешка. Тук цареше мир и тишина. Колите не надуваха клаксони. Нямаше гръмка фестивална музика. Тихи, замислени хора и спокойният фон на онези приказни закътани водни пътеки, с които Керала е известна.

Освен това се справя доста добре и с обзавеждането на праговете по целия свят. Тази кокосова изтривалка с надпис „Welcome Home“ вероятно е била произведена точно тук. Десетки фабрики в околностите на Алепи превръщат кокосовите влакна в милиони входни изтривалки. Дойдохме, за да разберем повече.




Странно съвпадение на бензиностанцията

Бяхме се организирали да посетим фабрика, чиито продукти ни харесаха на търговското изложение в Делхи, с намерението да разгледаме още малко, докато сме там.

Първото ни приключение се случи още преди да стигнем до хотела.

По време на двучасовото пътуване с кола от летището в Кочи, по полузавършена платена магистрала, която вече изглеждаше готова за ремонт, спряхме на бензиностанция, за да ползваме тоалетните. Г-н Чатърджи се отклони настрана, за да изпуши една цигара.

Един господин, който зареждаше колата си, го забеляза, свали прозореца и му махна с ръка. „Здравейте, господине! Познавам ви. Помните ли ме?“

Г-н Чатърджи е доста забележима фигура на панаира в Делхи. Висок на ръст, с характерна прическа. Не е лесно да го изгубиш в тълпата. Оказа се, че този господин е г-н Шали, мениджър по продажбите във фабрика за рогозки от кокосово влакно, която по стечение на обстоятелствата се намираше само на няколко минути от хотела ни. И така, без да се усетим, вече бяхме уредили второто си посещение във фабрика. Някои хора използват платформи за бизнес контакти. Ние използваме тоалетните на бензиностанциите.

Доста бързо се запознахме добре с г-н Шали. Макар че може би тодди е помогнало за това. Повече за това след малко.

Кокосови орехи, приспособления и един много мълчалив шеф

Фабриките бяха впечатляващи. Разбира се, това е отрасъл с дългогодишна история, но такъв, който се адаптира към времето.

Г-н Шали ни показа цял комплекс от сгради, изграден в продължение на поколения. В една от тях стояха огромни стари тъкачни станове, произведени още през 40-те години на миналия век и все още в експлоатация. В друга сграда високотехнологични машини за формоване на каучук произвеждаха основите. На друго място ситопечатът и цветният памучен флок придаваха на рогозките окончателния им вид.






След това беше сарая за въжета.

Представете си сграда, дълга колкото крикетно игрище, през която минават релси, а по почти цялата ѝ дължина се простират кокосови въжета. Странни приспособления, наподобяващи изобретенията на Хийт Робинсън, усукваха и навиваха влакната, след което двама мъже потегляха по релсите с количка в драматичен финален спринт. Готовото въже се навиваше на огромни макари.

Нямаше как да обясня как работи това съоръжение, но с удоволствие бих го гледал цял следобед.

Цялото място беше истински лабиринт от дейност. Там работят около 300 души, а условията изглеждаха отлични. Всички, с които се срещнахме, изглеждаха приятелски настроени и весели.

По време на обиколката забелязах един млад мъж, който тихо ни наблюдаваше от разстояние.

Чатерджи, който леко се изтъкваше, го покани да ни снима заедно с г-н Шали. След като направи снимките, той му махна да тръгва. По-късно, в друга работилница, докато разглеждахме някои впечатляващи хидравлични преси, използвани за щамповане на рогозки, младият мъж отново беше там. Тихо наблюдаваше, почти сливайки се със сенките.

Аз се приближих настрани.

“Вие сте шефът, нали?”

Той се усмихна и кимна, а в очите му проблясна искрено забавен блясък.

Това беше Хари, синът на шефа и представител на третото поколение в семейния бизнес.

Когато Чатерджи разбра, че е давал указания на следващото поколение ръководители, той всъщност се изчерви. Хари изглеждаше, че се е насладил изключително много на цялата ситуация.

И тогава някой спомена за тодди…

След обиколката, посещението на шоурума и деловите разговори г-н Шали и Хари ни попитаха дали има нещо местно, което бихме искали да видим. Чатерджи искаше да посети плажа. Керала е известна със своите лагуни, но там има и дълги пясъчни плажове, и ни беше любопитно да видим как се сравняват с тези в Гоа.

Имах предвид още една малка културна екскурзия. За разлика от Гуджарат, Керала не е щат с забрана на алкохола. Но в района, където бяхме отседнали, баровете бяха малко. Спомних си, че бях чел за местните магазини за палмово вино, където сервират „калу“ — палмово вино. Може ли да спрем в някой от тях по пътя?

И така се озовахме на един кален паркинг, зад който се издигаше група от скромни малки бараки. Обикновени маси. Очукани пластмасови столове. Седнахме и се чудехме в какво точно съм ни въвлекъл.

Един по-възрастен господин с много татуировки и значително по-малко зъби влезе, носещ няколко чаши с напитка със съмнителен блясък и глинена кана с мътна бяла течност.

Г-н Шали започна да налива. Дори Чатерджи изглеждаше скептичен. „Аз няма да пия това.“

Мухите, от друга страна, проявяваха значително по-голям ентусиазъм.

Г-н Шали, който сам не пие алкохол и е вегетарианец, ни увери, че всичко това е напълно нормално. Той ни обясни, че тодди се получава от сока на кокосовите палми — а не от кокосовата вода вътре в плодовете. Сокът се събира от дърветата и ферментира естествено, така че свежият сутрешен сок до следобеда се превръща в нещо доста по-интересно.

Пробвахме го. Всъщност… не е зле. Прилича малко на кокосова лимонада, с леко газиране на езика.

Домакинът ни се върна с чинии с пюре от маниока и къри с скариди. Още мухи долетяха, за да огледат обяда.

Изпихме напитките си, изпълнени с нов ентусиазъм да видим плажа.

Едно леко опиянено посещение на морския бряг

Плажът беше прекрасен. Дълги пясъчни ивици, чудесно незасегнати от комерсиализацията, и нито един шезлонг на хоризонта. Нищо общо с плажната атмосфера в Гоа, която си бяхме представяли.

Г-н Шали явно смяташе, че това е нещо много добро.

Малко опиянени, си направихме селфита на пясъка с новите ни приятели. От случайна среща на бензиностанция до състезания с кокосови въжета, таен шеф и кана с нещо мътно в една колиба. Доста натоварен ден в бизнеса с изтривалки.

И с удоволствие мога да съобщя, че тодди не е причинило никакви неблагоприятни последици. Единственото, което пострада, беше достойнството на Чатърджи след кратката му кариера като пряк ръководител на Хари.

Ето я и нашата малка страшна история за Хелоуин. Надявам се, че у вас дома единствените „духове“, които ще ви създават неприятности, са тези, които изчезват от рафтовете ви. Тъй като Коледа също наближава, хвърлете един поглед на новите постъпления и промоциите по-долу.

Пожелавам ви незабравим уикенд.

Пазете се,