Поздрави от Бали!

Надявам се, че сте прекарaли безопасна и забавна Нощ на Нощта на Гай Фокс (Bonfire Night). Извън Обединеното кралство, споменете ли Гай Фокс, хората най-често ви гледат с недоумение. Понякога забравяме, че изгарянето на чучело, докато ядеш печен картоф, не е световна традиция.

Миналата седмица ви разказвах за нашето пътуване до Тоди бар в Керала и как се позамаяхме малко от местния домашен алкохол. Ако сте пропуснали това приключение, можете да го прочетете тук.

Е, върнах се обратно в Бали и тази седмица работя от нашия офис на плажа, където маркетинг екипът и талантливите ни разработчици работят само на един хвърлей място от вълните. Имаме дори малък плувен басейн – който наистина се използва. Когато се преместихме тук преди няколко години, това изглеждаше като пълна мечта. Тропически плаж, океански бриз, сърфисти, улавящи вълните точно под прозореца… какво да не му харесаш?

Оказва се, сол.

Солта е невидим враг. Прокрадва се навсякъде и бавно, но сигурно разяжда всичко. Тази година вече сменявахме покрива. Сега токът постоянно спира и май ще трябва да сменяме цялата инсталация. Климатиците също редовно се чупят, така че тропическата мечта често се превръща в обща сауна. Само дето има и таблици с числа.

Но екипът ни не се дава. Работим си здраво, а Бондхан добави „дежурен майстор“ към и без това дългия си списък със задължения. Той е дизайнер, специалист по снабдяването, а сега и спасител на плажния офис от Индийския океан! Морето все още не е влязло вътре, но вече ни праща солта на гости.

Междувременно, съвсем близо до нас в склада на AW, работата ври и кипи. Докато гледам как екипът проверява, опакова и подготвя пратките, отново си напомням колко много от това, което продаваме, започва от едно просто парче дърво и чифт майсторски ръце.

Което ни връща към онези четири букви, от които на всички ни се въртят главите: EUDR. В Индия ви разказвах, че това предизвика пълна паника. Тук също масово чешем глави.

Новите правила на ЕС срещу обезлесяването (EUDR) изискват за всички дървени продукти, влизащи на пазара в ЕС, да се докаже, че са произведени законно и без щета за горите. Това означава да се проследи дървесината чак до земята, където е пораснала, с всички необходими документи и проверки. Защита на горите? Определено да. Ние зависим от тях. Хората, които изработват тези продукти – също. А и тук вече си имат работещи системи за това.

Индонезия далеч не е нова в бумащината за дървесината. Тук и без това си има държавни служби, експортни стандарти, инспекции, документи и печати. В зависимост от пратката, понякога се пращат и проби до лабораториите на летището. Подготовката на всичко от тази страна си е пълно работно време, още преди контейнерът да е мръднал и на сантиметър.

Сега регламентът EUDR виси над занаятчийския сектор като огромен шкаф с документи, балансиращ върху малко столче за дърворезба. Още един слой бюрокрация от ЕС се стоварва тук като внезапна лятна буря.

Ръчно Изрязан Буда от Занаятчии

От разговорите, които водя, определено не изглежда сякаш всички са готови. Една малка работилница може да познава търговеца си на дървесина много добре, но да извади пълната следа през него чак до оригиналния парцел земя е съвсем друго нещо. Имам опасения, че хората ще се фокусират и ще вземат нещата насериозно едва когато започнат да се отказват поръчки.

Тази седмица изпратихме контейнер за Испания – дали ще стигне до Малага преди крайния срок за EUDR на 31 декември, все още не е сигурно. Подготвили сме документите доколкото е възможно... но тук май никой не го вижда като реален проблем. Местните регулатори по програмата V-Legal за дървесина просто казват, че правилата все още не са влезли в сила и затова не са се организирали. Ние им посочихме, че стоките, изпратени сега, ще пристигнат точно когато регламентът вече действа – така че на практика той вече е в сила. А те просто отвръщат, че и без това си имат стабилна система V-Legal, та защо им е още една?

Това е голямото притеснение: талантливите хора могат да майсторят невероятни неща, но изваждането на купчината допълнителни документи, за да продължат да ги продават, може да се окаже по-трудното занаятчийство. Заедно с нашите доставчици правим всичко възможно да се справим с това, защото зад всички тези кутии, дърворезби и малки дървени съкровища стоят човешки съдби и прехрана.

Докато ви пиша това на ранна закуска в Бали, последните фойерверки от Нощта на Гай Фокс най-вероятно все още гърмят в Обединеното кралство.

Така че мисля, че вече мога официално да го обявя, без да се страхувам, че някой ще каже, че е прекалено рано…

Пожелавам ви пълни магазини, претоварени уебсайтове, прекрасни клиенти и много от онези моменти на касата: „О, я ми сложете и от това!“.

Успешна Коледна търговия на всички! Ние ще продължаваме да движим стоката, а с малко късмет – и да поддържаме лампата в плажния офис светната.

Пазете се,